Свети Иван Рилски е най-таченият светия в България и се смята, че той покровителства българския народ. Той е единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светия; всички други богомили са били жестоко гонени и убивани. Този парадокс е обвит в тайна и нито църквата, нито историческата наука могат да го обяснят. Утвърденото в Православието мнение, че е роден в село Скрино, край река Струма и че родителите му били прости селяни се ревизира сериозно .Главният стратег на окултното учение по българските земи през ІХ век - Боян Мага има преки роднински връзки със свети Иван Рилски, и над тази истина за произхода и живота на светеца следва сериозно да се замислим. Тя не случайно се изнася през ХХ век, когато в България пребивава Миров Учител.
Ето какво разказва  учения-астролог Николай Дойнов:
"... И днес, ако отворите учебниците по история, ще прочетете, че богомилството е ерес, появила се по българските земи някъде около Х век. Неин основател бил простият човек от народа - поп Богомил. Богомилите били фанатици, които без страх се качвали на кладите, но не се отказвали от идеите си. ... Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина. И всички тези лъжи битуват в съзнанието на повечето българи до ден днешен. Явно много ще да са били опасни идеите на богомилите за официалната църква, след като и днес всички писмени паметници, свързани с тях, все още най-строго се охраняват в хранилищата на Ватикана и остров Малта...
Знаеш ли каква е истината? Истинският идеолог на богомилството не е онзи обикновен поп, а синът на цар Симеон - Боян Мага. Но да започнем отначалото.

По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис І - Симеон, се залюбил с византийската принцеса. Мислел да се ожени за нея, но баща му поверил престола на другия син, Владимир. Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван /Рилски/ и Михаил. Но когато по-късно Борис І сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската принцеса вече отпадат и скоро тя му става жена. От този втори брак се раждат още двама сина - Боян/Мага/ и Петър.
Царският син Боян следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал науки във Вавилон и Египет и понеже имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското Христово Учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на Любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството.
Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа.
... Един от най-верните последователи на Боян Мага бил брат му - Иван /Рилски/. Той приел учението му с голяма искреност, напуснал двореца и със съдействието на други богати съмишленици построил Великата рилска обител, превърнал я в духовен център на чистото Христово Учение.

Брат му Петър, който вече се бил качил на българския престол, получил инструкции от Цариград да вземе остри мерки срещу разпространението на богомилството. Започнали се страшни гонения, лумнали клади. Петър искал да се срещне с Иван Рилски и да го убеди да се откаже от идеите си, но Иван въобще не го приел и продължил делото си докрай."
Така че желанието на цар Петър не е толкова до срещата на цар с отшелник, колкото да се видят и да беседват родни братя. Преданието разказва, че Иван обитавал една пещера недалеч от днешния Рилски манастир. Там приемал както болни и страдащи, така и пратениците на царя. Живял до 70-годишна възраст, а след смъртта му бил погребан до самата пещера. За историята на тленните му останки свидетелства православната летопис:
"След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец /София/. Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври - ден, в който тогава се чества тържествено неговата памет."
Минали години и през 1183 г. мощите му попадат в Унгария, но "след тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато, - пише в летописа. - В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител."