Струва ли си отказването от собствената ни идентичност и традиции и подменянето им с прехвалените европейски и американски „ценности“?

Пред очите ни израства първото „американско“ българско поколение. Още в зората на „демократизирането“ на страната ние бяхме подложени на това, което аз наричам „културна и идеологическа диверсия“. Ценностите и разбиранията ни за света бяха подменени, изплуваха стожерите на американските и евроатлантически ценности – две клишета, които слушаме от сутрин до вечер, но какво се крие зад тях и близки ли са те наистина до обикновенния българин?

Наред с това, че не сме се научили все още да изхвърляме боклука разделно ние изоставаме и в доста отношения спрямо Западната цивилизация. Тук отварям една бележка – ние не принадлежим към Западната цивилизация. Нужно е само да четем малко повече история – кръстоносните походи, подкрепата на държави като Великобритания за Османската империя въпреки зверствата като потушаването на Априлското възстание и факта, че България беше заробена. Днес все още в центъра на София често се намира по някоя бомба от Втората световна война – спомени от англо-американските бомбардировки, които сринаха столицата ни, за което Уинстън Чърчил с задоволство коментира, че София трябва да бъде изравнена с земята, а в разрухата да бъдат засяти картофи.

Това е една забравена история, дори американските летци си имат „паметник“ в София. След дълго търсене ударих на камък – не намерих нито една друга държава, в която американски летци, бомбардирали столицата й да имат издигнат паметник. Толкова за това можем ли да бъдем „партньори“ с Запада. По-страшни са комплексите, които старателно биват култивирани у нас – че сме „второ качество“ европейци, че историята и културата ни са „хубави, ама не като на западняците“…

Но не случайно в „Сблъсък на цивилизациите“ Самюел Хънтингтън причислява България към източноправославните държави с център Русия, а не към Европа или САЩ.

Не твърдя, че няма какво да научим от САЩ или Европа – напротив! Но не по-малко можем да научим и от един Виетнам, чийто народ с трудолюбието си и ревностното си отстояване на своята идентичност и национална гордост първо се освободи от Франция, след това победи Китай, а след това нанесе едно от най-големите унижения в историята на САЩ. Днес наричат Виетнам „новият тигър на Азия“.

Все още в България не приемаме като „ежедневие“ някой да влезе с пистолет в училище и да разстреля десетки деца. Нито пък докато чакаш градския транспорт на спирката луд емигрант с калашник да започне да те обстрелва и да хвърля гранати по теб. Нито пък крайнодесен фанатик да разстреля 77 деца, твърдейки че правил услуга на страната си и тъй като убивал „хуманно“ заслужавал по нов модел игрална конзола в затвора.

We are all living in America – Coca Cola, sometimes war…

Много хора не са съгласни с упадъка, който цари в Европа. Трябва да си дадем сметка, че твърдението на „Енциклопедия Британика“, че американската поп-култура е завладяла света не е никак преувеличено. Европа е поамериканчена. Европейските нации губят своята идентичност. Хомосексуализма, педофилията и наркотиците са нещо, което всеки „модерен“ човек трябва да приеме за „нормално“, в противен случай е „нетолерантен“. И България не остава по-назад в „американизацията“. Европа е войнственото пуделче на Съединените щати. Ирак, Афганистан…НАТО?! Докато над 27 млн. европейци са безработни, всеки втори младеж в Испания, Гърция и Италия е безработен се налагат политиките на „бюджетна дисциплина“, които задълбочават икономическата и духовна криза сред европейците. И на фона на това първата грижа на политиците е НАТО да изхарчи рекорден брой пари и да се спасят…банките и корпорациите.

Всеки, който е бил в Русия или познава представител на този „зъл народ“ знае, че насилието над животните там се приема прекалено зле. Например, четох историята на „възмутен“ българин, който ритнал някакво куче на улицата и…отнесъл един пердах. В Европа сме вече толкова „демократични“ и „толерантни“, че зоофилите се бяха оплакали от „дискриминация“ в Холандия преди около пет-шест години, когато педофилите бяха партийно представени. Ето например какъв „спорт“ си имат в Дания:

Морето почервенява от кръвта, хората пляскат екзалтирани. За тези „цивилизовани европейци“ масовото убиване на делфини е специален празник. Това е стара традиция, в която младите мъже трябва да се докажат като пребиват и след това убият с хладни оръжия делфини.