Когато бяхме деца…
Не беше така. Нямаше курви, наркомани, корумпирани полицаи и дебели политици. Имаше една партия. Един държавник и все като го видех говореше или за „държавата“, или за „народа“. Държавата и народа. 35 години – толкова време той беше начело, лош или добър…той си беше. Живков. И когато се сетя за простата му муцуна…това е събирателен образ за нашия народ – искрен, непресторен, може би….простоват…но симпатичен, добър…
Живков е символ на много неща…
За най-простите, разбира се, той е символ на простотия…
Особено за онези „титани“ и строители на единий капиталистически рай, в който днес живеем, които говорят четиредесет минути без да млъкнат, когато някоя телевизия реши да ги извади от гробницата, в която ги прати Народът. Говорят сложно, на книжовен език, използват сложни фрази и думички, с които не казват нищо. После си отиват у дома – при грозната си жена, точно такава, каквото заслужава един предател – грозна, дебела – жената на предателя е като олицетворение на предателската му душичка.
За други е спомен – за трите години платено майчинство, спокоен живот, ред, дисциплина, социалната държава и онези придобивки, от които се лишихме завинаги в името на „демокрацията и капитализма“.
Кои са съдниците…гледам все хора, които не са отгледали и едно куче в живота си. Които си хвърлят боклука през балкона. Иначе балкона също им е от Живков. И апартамента. Това не пречи да го „мразят“, те много добре знаят за „Белене“. И много обичат „Бийтълс“. Сега обичат „Лейди Гага“. Всички живеем в…Америка. Америка е курва, между другото. Но от ония курви, които те ебът. Не ти тях. Те преебаха света. За един век – сто войни. Рекордьори. Честно казано, не ми се гповори за Американския курвалък, но той е неизменна част от битието ми – въпросната курва държи страната ни…а и света в ръцете си. Велика е, признавам.
Като малък играех на криеница. Може би тогава осъзнах колко много време е разстоянието от нула до петдесет. За толкова време можеш да направиш много неща…можеш да спечелиш, да изгубиш много – та дори и живота ти…можеш да целунеш, да удариш, да плачеш, да се смееш….дори не ти трябват петдесет секунди, трябва ти само сърце.
Смисъла на играта бе да се скрием добре, после да се „заплюем“. Пораснахме. Сега „заплюваме“ само телевизора и сганта, която плямпа през екрана. Тая сган си има общо наименование – „политик“. Курвите не се крият. Те се продават за пари. Но тая курва – „политика“ е най-елитната. Въпреки че като кажа „елит“ не се сещам за плешив селяк, който стои смешно в скъпия си костюм…представям си баща му – див селянин с карирана тениска, който мъкне щайгите на село и много се гордея с „успялото“ си синче, което „успешно“ дава концесии на чужди компании, увеличава сметките на хората, тегли заеми от Световната Банка и е недоволен от „Мерцедес“-а, който народа му е дал да ползва…иска нов. Това са курвите – обичат лъскавите коли.
Сега хората нямат сърца, имат само айфони.
