Застроиха земята, Василе. Асфалтираха твойте мечти. А февруари се дръпна безсилен и се скри, по-виновен се скри. Издълбаха небето, Василе, ще достигат навярно до Бог, да го молят за друго бесило, че не стига един лъвски скок. Днес не стига, не стига, Василе, да си лъв трябват много коли и пари трябват много, Василе не мечти, а пари, а пари. Днес не пеят за тебе, Василе, пее някакъв странен Васил, за жени и мъже, по бикини, кой се влюбил и кой се напил. Е, дано да не гледаш, Василе, за какво си се борил до кръв, че останал би сляп и безсилен, че наметнал би сам смъртна връв. Автор: Николина Милева