Западна Европа, САЩ, Канада и останалите страни, наречени западна цивилизация — те са мечтата на поколения българи да намерят своето достойно място на живот, загърбвайки по една или друга причина тук, в своята Родина, дом, семейство, роднини, често жена и деца. Това бяха или още са желания на много българи, една част от тях прогонени от нищета и мизерия, друга — от човеконенавистната система тук у нас, има и такива, водени от лакомия за повече пари. Дали обаче това, което е днес западният свят, или това, което той ще бъде утре, наистина може да е мечта за един българин, за неговия живот, за живота на неговото семейство и деца?

Обикновено хората отиват на гурбет заради икономическата ситуация у нас, тя никога не е била добра, дори и по времето на развития социализъм — тогава в странство пътуваха „избрани“, а ако някой успееше да се промъкне между капките, бяха единици. Идването на демокрацията и началото на дивия капитализъм постави в още по-незавидна позиция не малка част от хората и мнозина потърсиха късмета си в странство.

Водени от желание за големи и бързи печалби, мнозина от Великобритания и Ирландия закупиха у нас недвижими имоти. Днес продават голямата част от тях и то на цена по-ниска от тази, на която са ги закупили. Голяма част от тези средства са били заети от банки и сега е трудно да бъдат върнати. Надуването и спукването на имотния балон, не само у нас, а и този в Испания, Ирландия, Англия, както всички можем да се досетим, е с любезното съдействие на господата банкери – да, тези същите, които управляват и правителствата, „избирани от хората“ в „демократични избори“. Съдбата на милиони хора тръгна по друг път след това, но лакомията води единствено към бездната.

Какво обаче днес е западният свят — свят прогнил от егоизъм и лакомия. Свят, в който семейството като най-малката Божествена единица („Където са двама или трима в Мое име, там съм Аз посред тях.“ – Матей, 18:20) е почти разбито, децата се отглеждат като в зоопаркове, с права на деспоти (виж Законите за детето, Ювенална юстиция, действащи в САЩ, Канада, по-голямата част от Западна Европа и Русия).

Това е свят, в който пар?та е тази, която единствена отваря всички врати (почти всички страни в ЕС, САЩ, Канада и Русия са с правителства, назначени от МВФ, Световната банка, Европейската банка или ФЕДералния резерв). Свят, прочул се със своето войнолюбие.

Преките военни действия на Запада и подклаждането на граждански войни в чужди държави, целящи налагането на „западни ценности“, вече не могат да се изброят дори. Цивилизованият свят е добил своя илюзорен блясък с войни, грабежи, лъжи и подмолни игри — така е от столетия насам. Сам наричащ се демократичен, той е всъщност деспотичен свят за своите собствени приспани народи и свободните роби, живеещи там. Да, роби. Правилно ме прочетохте — така се наричат хора, работещи по 12, 13 часа на ден, 6 или 7 дни в седмицата, за да изплащат ипотеките си към банките, масово!

Да, но и да е същото, защо му е на човек да ходи на чуждо място, за да получи това, което би могъл да вземе и у дома си? Този същият свят безучастно гледаше как народите на Източна Европа се мъчат в агонията си по времето на болшевизма. А сега се прави на миротворец с кръвопролитните си войни, уж за свободата на народите на Югославия, Ирак, Северна Африка. Този същият свят се прегърна с тираните от Източна Европа след падането на Берлинската стена. И продължава да го прави, като страстно се прегръща с довчерашните си противници по официални срещи и луксозни вечери и закуски (уж работни).

Тиранията в западния свят не е само за износ обаче. Това, което човек вече и с просто око може да види там, тепърва набира скорост и може би (без да им го пожелавам) народите на запад от сръбските граници съвсем скоро ще усетят хладната и жестока прегръдка на звяра. Звяр — да, така може да се нарече, един човеконенавистен режим, какъвто е режимът, завладял политическия и икономическия живот; и изкоренил духовния живот на хората по онези земи.

Безработицата набира чудовищни размери в страните на Южна Европа, но не по-различно е и положението на страните в Скандинавия, Великобритания и САЩ. Доскоро славещата се със силната си социална политика Канада започва да отстъпва място на силовата държава. Квебек забрани студентските протести — колко демократично а? Денят, в който властите забраниха протестите, беше определен като „един от най-мрачните за демокрацията в Квебек“. Свиквайте, господа, такива неща тепърва ви очакват.

Консервативната и стара Дания, страната на Андерсеновите приказки, винаги е била в съзнанието на хората като едно добро място за живеене. Висок стандарт, приветливи хора, чисти и подредени градове и селца. Така ли е днес? Сега Дания е страна с една от най-големите частни (персонални, на хората) задължения към банките. (вижте линка в статията)

Почти няма семейства, които да не са заробени към банките за изплащане на жилища. В същото време се съкращават работни места, орязват се социални придобивки, навлиза се в тежка рецесия, повече от 25% безработица… Народите се вдигат на масови протести — Испания, Италия, Гърция, Великобритания, Ирландия, Дания – където частният дълг в страната е увеличил размерите си до над 140% от БВП, което е около два пъти над средното за Европа..

Политически нещата не стоят по-различно

Хванати в примката на банкерите, политиците уж се сменят с т.н. демократични избори, а всеки следващ изглежда по-тираничен от предходния. Идва, издигнат с надежди, но съвсем набързо се вижда, че той ще бъде дори още по-предан слуга на банкерите. Типичен пример са новите правителства в Испания, Италия, Гърция, доминирани от бивши служители на СБ, Голдман Сакс, ФЕД, ЕБ и МВФ. Такъв е и новият френски президент Франсоа Оланд.

Налагат се мракобесни закони, орязващи правата на хората в някой аспекти, а в други — достигащи и надминаващи фашистките закони. Такъв например е Закон за детето, познат и като Ювенална Юстиция по много места зад океана и Западна Европа. Друг закон, който ефективно слага край на Хартата за правата в Америка, е NDAA – National Defense Authorization Act; той връща спомена от Третия райх по земите на Америка.

За духовни ценности или, ако щете, за човешки ценности не можем и да говорим. Хомосексуализмът навлиза като нещо нормално в разбиранията на хората. Семейното възпитание на децата почти е забравено, като е предадено в ръцете на държавата. Готвенето у дома в редица западни държави е изключение и е нещо почти забравено. Готовата храна от супермаркетите и храненето по ресторанти отдавна е превърнато в ежедневие. Да не говорим за отглеждане на собствена храна — всъщност това в някои страни се поставя извън закона (някои щати в САЩ вече предприемат тези стъпки). Може да се пише много по тази тема, но изброеното дотук не е най-важното.

в странство. А и към онези, които възнамеряват да загърбят бащиния дом и да заминат. Братя и сестри, това не е нашият живот. Там, на запад, техният живот не е нашият живот. Нашите деди не са искали ние да митарстваме и да чергарстваме в странство. Ние имаме тук всичко, от което се нуждае човек, за да създаде дом, семейство, да отгледа деца и да им помага по техния път.

Ситуацията не е кой знае колко по-добра от тази, която повечето от вас сте оставили. , тук политиците и банкерите са същите, но и  тук хората като цяло са от друга мая направени. В душите ни са втъкани добродетели, които вече почти не можем да намерим на запад. Да забъркаме заедно тестото и да опечем Божествения хляб, с които да нахраним и другите народи по света. Знам, сигурен съм, че това заедно го можем!

Имаме прекрасна страна. Който може и иска, нека се върне да си подредим къщичката тук, заедно с вас. Ние имаме знания и опит. Донесете и вие най-доброто от това, което сте видели и научили там, на Запад. Не отричам, че западната цивилизация има и своите положителни страни. С вас ще станем по-силни и по-можещи. И ще изметем тази пасмина, наречена български политици! Да си наредим огнището и да заживеем по братски — така, както Бог ни е създал и иска от нас.

Знам, не всички ще ме разберат, може би и така трябва

Но съм сигурен, че рано или късно тези, на които им е свидна България, ще се върнат. И заедно ще си подредим дома. Да бъде!

Амин!